Главна
Home
|
Когато мечтите се сбъдват Адриан...Той е моята сбъдната мечта! Чаках го много време, надявах се дълги години и накрая сънят се превърна в действителност. Всичко започна в далечната 1986 година. Един ден в "Борисовата градина" видях немски дог, който прескачаше живия плет около розариума - кръгла малка градинка до стадиона на ЦСКА. Правеше го с невероятна грация и с лекота. От този момент започнах да мечтая за таково куче и година по-късно го имах. Кръстих го Уики, по името на дога от градинката. Бяхме малко смешна тройка - аз, другото ми куче Джони, нечистопороден, но много сладък и самостоятелен и...Уики - черен мъжки дог, който прекара много тежък рахит и за съжаление в онези години не можах да го излекувам докрай. Но за това пък всичките гори и полянки бяха наши. Когато Уики си отиде от този свят, в дома ни се появи Дейна - плащова женска - също толкова обичлива като Уики, и толкова самостоятелна - като Джони, който на своята вече зряла възраст я научи на всички трикове, наследени от смесените му прадеди. Дейна сбъдна друга моя мечта - да имам много плащови догове - роди ми 6 кученца - 2 черни и 4 плащови. Едно от тях - Денджър - беше по-специално за мене. Докато беше още на няколко седмици, го държах срещу лицето си, взирах се в неговите весели и чисти бебешки очи със замечтан поглед в тях и си мислех как ли ще се разделя с него. Е, не се разделих...Той остана да живее с нас. По това време вече мечтаех да имам и женски дог от чужбина. Няколко месеца по-късно Председателят на БНК "Немски дог" и семейството му докараха от Чехия Адриан -черно, петмесечно мъжко куче. Когато го видях за първи път, знаех вече, че това е моето куче. Забравих, бързо-бързо, че трябваше да е плащова и женска. И Адриан търсеше своите стопани, защото в дома на семейство Георгиеви имаше вече много догове. Мисля, че и той си ме избра, защото когато дойде да живее вкъщи, често обичаше да ме показва на хората, които познаваше, че съм неговата какичка. Така мечтата стана реалност. Той не беше само кучето за изложби, с много легендарни прадеди в родословието си. В него имаше нещо много повече...Силен и независим характер, много красота и благородство, но и много любов и приятелство. Приятелство, в най-истинския и чист смисъл на тази дума, защото през целия ни съвместен живот никога не се наложи да подлагам на съмнение или да преосмислям факта, че бяхме...равни. От всичко най-много ме възхищаваше наперената му походка, когато танцуваше край мене по време на разходките ни или когато тичаше по полетата, бърз като вятъра. Какво още беше той за мене ли?...Всичко - и дома, в който бързах да се прибера след тежък и задъхан ден, и нежната утеха, когато ми беше трудно и...огледало, в което можех да се огледам и да знам винаги коя съм. Какво повече от това? Една много красива, вълнуваща и одухотворена, сбъдната мечта. Или както е казал народът ни "Дай, боже, всекиму!" |
When the dreams come true
Adrian...He is my realized dream!! I was waiting for him for a long time, was hoping so many years and at last the dream came true. My story begun one day in 1986...I saw a great dane who was springing over a hedge-row in the garden. He was jumping it with elegance and grace. Then I fell in love with this breed and was dreaming about my own dane. One year later I had it. He was a black male, called Wickey, to the same dog's name I had seen in the garden. Wickey was a lovable and very devoted to me friend and he had a good relationship with my other dog Johnny - mixed breed, with ring-shaped tail. They both was amazing companion each other. We were walking together with my bicycle and all forests was ours. When Wickey passed away in our home came Deina - a mantle female. She was such a lovable as Wickey and independent like Johnny, who learned her to all tricks,he had derived from his mixed ancestors. But Deina realized one of my biggest life-dreams - to have more mantle danes.She gave birth to four mantle and two black puppies. One of them was very special for me. He was born last and I called him Danger...or Dangy.When Dangy was two weeks old, I held him infront my face, looking at his big baby eyes and thought to myself : "How could I sever with him?"...And I didn't sever - he remained to live in our home. At that time I was dreaming already about a female dane from a foreign kennel. Some months later the President of the Bulgarian National Great Dane Club, Dr. Georgiev imported from the Czech Republic Adrian - five months old black male. When I saw him for the first time I knew that he is my dog!! I forgot very fast that he had to be female and mantle...Adrian was searching for his owners too, because at Georgiev's home there were so many danes already. I think that he also chose me, because when he came to live in our home he often was showing me to all our friends like a his beloved mom. So..the dream came true...He was not only a show dog with so many legendary danes in his pedigree. He was a lot more. He was strong and independent by nature, with so many beauty and nobleness and full of love and friendship. It was pure friendship, because all over the years he never changed my thoughts that we are...equal. I was so wondered of his step - he was walking besides me with very elegant and dancing step contrary to his big and strong body. Adrian was always too swagger and he was drewing all attention to himself !! He was my beauty, exciting, inspired and realized dream...What more can I say? |
