Погребвайки куче Има различни места, където куче може да бъде погребано. Аз мисля сега за сетер, чиято козина беше като пламък на слънчевата светлина и когото , доколкото аз съм осведомен, никога не занимаваха подли или недостойни мисли. Този сетер е погребан под черешово дърво, под четири фута градински чернозем. И в подходящия сезон, черешовото дърво разхвърля венчелистчета по зелената полянка около неговия гроб. Под такива дървета и такива храсти, той спеше в сънливото лято или гризеше вкусен кокал , или повдигаше глава , за да предизвика някакъв случаен и странен натрапник. Това са добри места в живота или в смъртта. Но това не е толкова важно...защото, ако във вашите спомени често прескача неговият жив образ, с горящи, смеещи се или молещи очи, не е толкова важно къде кучето ще спи вечния си сън. На хълм , където вятърът свири и дърветата шумят или край поток , който кучето познава от бебе, или някъде в равнината, по оживените пасища с добитък... не е ли все едно и за кучето и за вас ? Нищо няма да спечелиш и нищо няма да загубиш, ако спомените живеят. Но има още едно място, където можеш да погребеш кучето. Ако го погребеш на това местенце, то ще идва при тебе, когато го повикаш, ще идва въпреки строгата и неумолима граница на смъртта, по добре познатата пътечка то ще идва към тебе. Дори да накарате дузина живи кучета да се обърнат, те няма да ръмжат или да негодуват от неговото появяване. Хората, които не виждат следите от неговите стъпки по тревата, които не чуват скимтенето, могат да ви се присмиват. Хората, които никога не са имали куче. Усмихнете им се , защото вие знаете нещо , което е недостъпно и скрито за тях, нещо, което си заслужава да познаваш. Най- доброто място да се погребе куче, е в сърцето на неговия стопанин. Ben Hur Lampman - "The Oregonian" (a newspaper)

Burying a dog There are various places in which a dog may be buried. I am thinking now of a Setter, whose coat was flame in the sunshine, and who, so far as I am aware, never entertained a mean or an unworthy thought. This Setter is buried beneath a cherry tree, under four feet of garden loam. And at its proper season, the cherry tree strews petals on the green lawn of his grave. Beneath a cherry tree, or an apple, or any flowering shrub is an excellent place to bury a dog. Beneath such trees, such shrubs, he slept in the drowsy summer, or gnawed at a flavoursome bone, or lifted his head to challenge some strange intruder. These are good places in life or in death. Yet, it is a small matter, for if the dog be well remembered, if sometimes he leaps through your dreams actual as in life, eyes kindling, laughing, begging, it matters not at all where that dog sleeps. On a hill where the wind is unrebuked, and the trees are roaring, or beside a stream he knew in puppy hood, or somewhere in the flatness of a pasture lane where most exhilarating cattle grazed, is all one to the dog, and all one to you. And nothing is gained, nothing is lost if memory lives. But, there is one place to bury a dog. If you bury him in this spot, he will come to you when you call - come to you over the grim, dim frontiers of death and down the well-remembered path, and to your side again. And though you call a dozen living dogs to heel, they shall not growl at him nor resent his coming, for he belongs there. People may laugh at you who see no lightest blade of grass bent by his footfall...who hear no whimper, people who never really had a dog. Smile at them, for you shall know something that is hidden from them, and which is well worth the knowing. The one best place to bury a dog is in the heart of his master. Ben Hur Lampman - "The Oregonian" (a newspaper)

Главна - Home

Винаги с мен - Alaways with me